Циферблат
Напразно шепите ми молят се за радост,
сама виновна съм за всеки мъртъв час,
оставях ги на пода безпощадно
да тлеят във агония за нас.
И гърчещи се бавно под краката,
крещяха за погиналите дни,
уви, не вярвам сляпо в циферблата,
а само във тиктакащи сълзи.
Те падат и отмерват с точен курс
емоции с цената на сърца,
загиващи и раждащи се в пулс,
забързан от докосваща ръка.
Не молеща за радост, а притихнала
във погледа на влюбена душа,
без време и пространство за молитвата,
погубваща с молбите си нощта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наталия Всички права запазени
!
