take_me_away (Наталия)
26 190
Mar 29, 2011, 10:59 AM

Циферблат 

  Poetry » Love
1094 0 7

Напразно шепите ми молят се за радост,
сама виновна съм за всеки мъртъв час,
оставях ги на пода безпощадно
да тлеят във агония за нас.
И гърчещи се бавно под краката,
крещяха за погиналите дни,
уви, не вярвам сляпо в циферблата,
а само във тиктакащи сълзи.
Те падат и отмерват с точен курс
емоции с цената на сърца,
загиващи и раждащи се в пулс,
забързан от докосваща ръка.
Не молеща за радост, а притихнала
във погледа на влюбена душа,
без време и пространство за молитвата,
погубваща с молбите си нощта.

© Наталия All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Оставам безмълвен ...
  • Аз благодаря.
  • Много спокойно ми беше тук, точно като тишина, в която може да се чуе тик-так, тук-так

    пс:
    Те падат и отмерват с точен курс
    емоции с цената на сърца,
    загиващи и раждащи се в пулс,
    забързан от докосваща ръка. !
  • Благодаря!
  • Възхитен съм, Наталия! Толкова стаен драматичен потенциал носи всяка дума! Предизвиква усещане за балетен етюд!
  • Поздрав!!!Любовта е радост...А време и пространство за молитва винаги има!!!
  • макар и тъжен, стихът ти е прекрасен..
    Наталия, сърдечно...
Random works
: ??:??