Mar 29, 2011, 10:59 AM

Циферблат 

  Poetry » Love
1118 0 7
Напразно шепите ми молят се за радост,
сама виновна съм за всеки мъртъв час,
оставях ги на пода безпощадно
да тлеят във агония за нас.
И гърчещи се бавно под краката,
крещяха за погиналите дни,
уви, не вярвам сляпо в циферблата,
а само във тиктакащи сълзи.
Те падат и отмерват с точен курс
емоции с цената на сърца,
загиващи и раждащи се в пулс,
забързан от докосваща ръка. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наталия All rights reserved.

Random works
: ??:??