25.10.2007 г., 9:27 ч.

Циганско лято 

  Поезия » Пейзажна
960 0 6

В оня час на есента,

когато се вдигат тъмни есенни вихрушки,

когато свършва циганското лято

и всичко ни е някак си до гуша.

Какво ли съм загубила в градчето?

Аз тръгвам подир стъпките на здрача.

Пращат от вятъра оголените клони

и бързат закъснели минувачи.

Аз всяка вечер ровя в листопада

и хвърлям на бездомните врабчета

трошици от тревожната си младост.

Нощта разлива своята чернилка над

есенните дървета.

В края на сезона сме, когато

се вдигат тъмни есенни вихрушки,

когато свършва циганското лято

и зимата в ярките ни се сгушва.

 

© Мартина Христова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??