Циганско лято
В оня час на есента,
когато се вдигат тъмни есенни вихрушки,
когато свършва циганското лято
и всичко ни е някак си до гуша.
Какво ли съм загубила в градчето?
Аз тръгвам подир стъпките на здрача.
Пращат от вятъра оголените клони
и бързат закъснели минувачи.
Аз всяка вечер ровя в листопада
и хвърлям на бездомните врабчета
трошици от тревожната си младост.
Нощта разлива своята чернилка над
есенните дървета.
В края на сезона сме, когато
се вдигат тъмни есенни вихрушки,
когато свършва циганското лято
и зимата в ярките ни се сгушва.
© Мартина Христова All rights reserved.
