9.02.2007 г., 11:25

Цигара

1.6K 0 1
Допушвам последната цигара
и не знам дали това ме изгаря.
Мислех си докато спя,
дали ще се събудя до теб.
Събудих се... не беше...
леглото до мен беше лед.
Фаса изгаря...
а любовта вече я мразя!
Изгоря... с последната цигара
и любовта.
Няма да те чакам вечно -
мисълта е грешна.
Обичах те досега,
но това беше последната
цигара, която изгоря,
която изгоря за тебе -
любовта просто умря.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гери П Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...