Feb 9, 2007, 11:25 AM

Цигара

Poetry

1.6K 0 1

Допушвам последната цигара
и не знам дали това ме изгаря.
Мислех си докато спя,
дали ще се събудя до теб.
Събудих се... не беше...
леглото до мен беше лед.
Фаса изгаря...
а любовта вече я мразя!
Изгоря... с последната цигара
и любовта.
Няма да те чакам вечно -
мисълта е грешна.
Обичах те досега,
но това беше последната
цигара, която изгоря,
която изгоря за тебе -
любовта просто умря.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

whitehorse_f (Кристина)

Много е хубаво.Наистина е много добро.

2007-02-09T11:36:29+02:00

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0