M1234567891 (Миночка Митева)
434 13186
23.07.2015 г., 23:36 ч.

Цигуларят и детето 

  Поезия
1230 0 7

И тази сутрин беше бос,

в ръце с цигулка стара,

приветства нежно малък кос,

запалил последната цигара.

 

Погледна жадно към звездите,

усмихна се почти на глас,

с лъка, износен от годините,

засвири поредния си валс…

 

Загледано в очите му дете,

докосваше оръфаната дреха

и пъхна в загрубелите ръце

спестена от закуската монета.

 

Очите му, звезди големи,

попиваха нотите без страх,

лъка пресегна се да вземе

с внезапно бликналата страст.

 

Цигуларят го прегърна нежно,

той себе си във него бе  видял,

за миг небето стана черно,

набъбнало от сълзи и печал…

© Миночка Митева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??