Цигуларят и детето
И тази сутрин беше бос,
в ръце с цигулка стара,
приветства нежно малък кос,
запалил последната цигара.
Погледна жадно към звездите,
усмихна се почти на глас,
с лъка, износен от годините,
засвири поредния си валс…
Загледано в очите му дете,
докосваше оръфаната дреха
и пъхна в загрубелите ръце
спестена от закуската монета.
Очите му, звезди големи,
попиваха нотите без страх,
лъка пресегна се да вземе
с внезапно бликналата страст.
Цигуларят го прегърна нежно,
той себе си във него бе видял,
за миг небето стана черно,
набъбнало от сълзи и печал…
© Миночка Митева All rights reserved.
