Jul 23, 2015, 11:36 PM

Цигуларят и детето 

  Poetry
1233 0 7

И тази сутрин беше бос,

в ръце с цигулка стара,

приветства нежно малък кос,

запалил последната цигара.

 

Погледна жадно към звездите,

усмихна се почти на глас,

с лъка, износен от годините,

засвири поредния си валс…

 

Загледано в очите му дете,

докосваше оръфаната дреха

и пъхна в загрубелите ръце

спестена от закуската монета.

 

Очите му, звезди големи,

попиваха нотите без страх,

лъка пресегна се да вземе

с внезапно бликналата страст.

 

Цигуларят го прегърна нежно,

той себе си във него бе  видял,

за миг небето стана черно,

набъбнало от сълзи и печал…

© Миночка Митева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??