Цигулка
Тъмна гостенка с лъка си
жули по невроните на моята цигулка
'Пий това лекарство, то ще я изгони'
А цигулката ще замълчи,
изтръпнала,
със празен нотен лист
(като умряла)
...
Нека свири!
Да трептят, да стенат, да се смеят, да крещят
тез неврони-струни;
Да се скъсат!
Ще ги мислим във антракта...
Иначе какъв концерт е?
Иначе защо да съществува
цигулката, ако я карам да мълчи?
Ще я настройвам, и ще свиря,
ще купувам нови струни,
докато не остана без пари за хляб,
или концерта ми не свърши.
Поклон, благодаря,
ще се видим след антракта.
(скъсах струна, моля донесете вода)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Доротея Всички права запазени
Целият стих го възприех като метафора и доста ми допадна.