Цигулка
Тъмна гостенка с лъка си
жули по невроните на моята цигулка
'Пий това лекарство, то ще я изгони'
А цигулката ще замълчи,
изтръпнала,
със празен нотен лист
(като умряла)
...
Нека свири!
Да трептят, да стенат, да се смеят, да крещят
тез неврони-струни;
Да се скъсат!
Ще ги мислим във антракта...
Иначе какъв концерт е?
Иначе защо да съществува
цигулката, ако я карам да мълчи?
Ще я настройвам, и ще свиря,
ще купувам нови струни,
докато не остана без пари за хляб,
или концерта ми не свърши.
Поклон, благодаря,
ще се видим след антракта.
(скъсах струна, моля донесете вода)
© Доротея All rights reserved.
Целият стих го възприех като метафора и доста ми допадна.