Цигулка сред облаците
Отворих прозореца.
Ти си вятър... нахлу,
погали с разбиране раменете ми.
Една цигулка запя.
Сякаш стене, но чу,
моите малки мечти съкровени.
И попаднах във плен,
на сълза кехлибар
и на нежност от струни изплакана.
Този тъжен рефрен
за любов е запял
и за нежност в душата очаквана.
Ти си вятър… нахлу
и понесе ме див
там, сред магия от облаци бели.
Аз съм тук и сега
в този песенен стих,
на цигулката в тъжните трели.
И съм само една,
малка нежна сълза.
От звучна мелодия съм пленена.
С твоите думи сега,
аз ще дам имена,
на облаци бели, на цигулка вълшебна.
08.11.2020
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
