Цигулка сред облаците
Отворих прозореца.
Ти си вятър... нахлу,
погали с разбиране раменете ми.
Една цигулка запя.
Сякаш стене, но чу,
моите малки мечти съкровени.
И попаднах във плен,
на сълза кехлибар
и на нежност от струни изплакана.
Този тъжен рефрен
за любов е запял
и за нежност в душата очаквана.
Ти си вятър… нахлу
и понесе ме див
там, сред магия от облаци бели.
Аз съм тук и сега
в този песенен стих,
на цигулката в тъжните трели.
И съм само една,
малка нежна сълза.
От звучна мелодия съм пленена.
С твоите думи сега,
аз ще дам имена,
на облаци бели, на цигулка вълшебна.
08.11.2020
