Цикъл: Горската дъбрава, с елемент на незабрава
Там, в усойната, затънтена дъбрава,
непредпазливост даже за минутка
води до насилствената незабрава
за изтръпнала от… свян… гугутка.
***
Кумчо Вълчо дебне, скрит в гъстака,
с лукаво нетърпение ръце потрива,
ехидно позасуква си мустака –
ще обработва вероломно чужда… нива.
***
Подскача Лиса, с кошничка в ръка,
тук гъбка-манатарка, там пърхутка,
пътеката отвежда право към река -
най-сетне ще умие свойта… вестникарска будка.
***
Трепери Меца в тъмната хралупа,
а Зайко, свит под храстчето, реве,
откакто Бухльо каза, че със лупа
издирва Ежко нещо да… чете.
***
Вековен хлад между вековните ели,
загубиш ли се – няма накъде…
а любовта от мен струи, струи…
като шишарки клатя твоите… ръце.
***
Полянка сред шубраците намирам,
почивка, весел глъч на горски птици,
защо ли от копнеж по теб примирам?
Ела, очакват мойте бели... гълъбици!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мила Нежна Всички права запазени
