Цикъл за моята колежка
Не мога да спя, а от зъболекар ме е страх.
Вече забравих какво е ден, какво е сън,
а аптеркарката редува прах след прах.
Бил зъбът, казват, близо до мозъка и затова
болял повече, както ухото боли - ужасно!
Не! Бих избрал върху ръката си пирон да закова,
колежке, не мога да стоя! Вече ми е тясно.
Бягам, колежке, до чешмата, защото имам нужда от вода.
Стоя под струята вече двайсет минути и мълча.
Пробвах и чесън, и ракия. Голяма скръб и голяма тъга,
мърморя невинно и гръмогласно гълча.
На всичко отгоре котките мяукат навън,
отпусна ме малко! Ей, ще ги заколя.
Няма ли за Явор Перфанов малко сън,
отивам в аптеката, този път за отрова.
Колежке, бесен съм! Уж имам силна воля,
а не мога да посетя един зъболекар.
Иначе съм артист, ако мога да избера роля,
бих предпочел да копая царевица цял декар.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Явор Перфанов Всички права запазени
