Цикъл за моята колежка
Боли ме зъб, колежке, и се чудя къде съм.
Не мога да спя, а от зъболекар ме е страх.
Вече забравих какво е ден, какво е сън,
а аптеркарката редува прах след прах.
Бил зъбът, казват, близо до мозъка и затова
болял повече, както ухото боли - ужасно!
Не! Бих избрал върху ръката си пирон да закова,
колежке, не мога да стоя! Вече ми е тясно.
Бягам, колежке, до чешмата, защото имам нужда от вода.
Стоя под струята вече двайсет минути и мълча.
Пробвах и чесън, и ракия. Голяма скръб и голяма тъга,
мърморя невинно и гръмогласно гълча.
На всичко отгоре котките мяукат навън,
отпусна ме малко! Ей, ще ги заколя.
Няма ли за Явор Перфанов малко сън,
отивам в аптеката, този път за отрова.
Колежке, бесен съм! Уж имам силна воля,
а не мога да посетя един зъболекар.
Иначе съм артист, ако мога да избера роля,
бих предпочел да копая царевица цял декар.
Не мога да спя, а от зъболекар ме е страх.
Вече забравих какво е ден, какво е сън,
а аптеркарката редува прах след прах.
Бил зъбът, казват, близо до мозъка и затова
болял повече, както ухото боли - ужасно!
Не! Бих избрал върху ръката си пирон да закова,
колежке, не мога да стоя! Вече ми е тясно.
Бягам, колежке, до чешмата, защото имам нужда от вода.
Стоя под струята вече двайсет минути и мълча.
Пробвах и чесън, и ракия. Голяма скръб и голяма тъга,
мърморя невинно и гръмогласно гълча.
На всичко отгоре котките мяукат навън,
отпусна ме малко! Ей, ще ги заколя.
Няма ли за Явор Перфанов малко сън,
отивам в аптеката, този път за отрова.
Колежке, бесен съм! Уж имам силна воля,
а не мога да посетя един зъболекар.
Иначе съм артист, ако мога да избера роля,
бих предпочел да копая царевица цял декар.
© Явор Перфанов All rights reserved.
