perfanov (Явор Перфанов)
520 9
2.01.2008 г., 12:53 ч.

Цикъл за моята колежка 

  Поезия » Гражданска
950 0 4
  Добро утро

Добро утро, колежке аз пак се събудих
и отново се радвам, макар, че вали дъжд.
Не можах да спя, цяла нощ се чудих
какво ми липсва, за да съм пълноценен мъж.
Да е жена не. Имам си връзка.
Да са пари, не са.Не съм закъсал още.
Приятели верни бяха много, но ги пръснах -
един е, който ми помага, когато го бутна нощем.

Може би ми липсва ясното съзнание,
че трябва да живея в общата река.
И всеки ден си мисля за малкото съдание,
което да възпитам и да погали моята ръка.

Но не е това. Аз съм сигурен, че нямам време
да почувствам радостта от всеки следващ ден.
Писна ми тъкмо, когато стана да нося бреме.
Бремето, което използвачите ми посадиха в мен.

Извинявай, скъпа колежке, че те събуждам с тъга
но тежи ми, когато е пролет, а на мен ми е гадно.
Защото сънувам нощем, а през деня живея с лъжа.
Затова навън пече, а на мен ми е хладно.

 


© Явор Перфанов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Стиховете ти наистина като изповеди. За съжаление този хлад, който ни се назажда от случките и случайностите ужасно тежи.
  • Чиста изповед...браво, Явор!!!
  • Ех, тази колежкаа...колко е добричка!
    хубава идея , хубаво стихотворение.
    с обич.
  • Хубаво е!
    Ако можеш,изчисти лъжата,ще се стоплиш!
Предложения
: ??:??