Цикъл за моята колежка
| Добро утро Добро утро, колежке аз пак се събудих и отново се радвам, макар, че вали дъжд. Не можах да спя, цяла нощ се чудих какво ми липсва, за да съм пълноценен мъж. Да е жена не. Имам си връзка. Да са пари, не са.Не съм закъсал още. Приятели верни бяха много, но ги пръснах - един е, който ми помага, когато го бутна нощем. Може би ми липсва ясното съзнание, че трябва да живея в общата река. И всеки ден си мисля за малкото съдание, което да възпитам и да погали моята ръка. Но не е това. Аз съм сигурен, че нямам време да почувствам радостта от всеки следващ ден. Писна ми тъкмо, когато стана да нося бреме. Бремето, което използвачите ми посадиха в мен. Извинявай, скъпа колежке, че те събуждам с тъга но тежи ми, когато е пролет, а на мен ми е гадно. Защото сънувам нощем, а през деня живея с лъжа. Затова навън пече, а на мен ми е хладно. | |
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Явор Перфанов Всички права запазени
