16.07.2010 г., 15:38

Цинично ли?!?! ...

903 0 16


Посветено с усмивка:

На дребните душици!

 

Часовникът ми спря,

телевизорът се скапа,

и пак не се сврях

встрани на тротоара -

крача смело

на улицата в средата,

за почуда и ужас

на тълпата,

на тези,

които с думи ме замерят,

които се чудят

с кой аршин да ме премерят,

защото са малки техните мерки

и са им жалки всички превземки,

да се опитат в ъгъла да ме натирят,

че трябвало там от срам да умирам,

че виждате ли нямала съм ‘’бон-тон”,

дори и римата ми не била в тон

със днешните модни градски настроения

и им предизвиквала стомашни дразнения.

 

Ей, що не си (----- -----)

и каква по дяволите ви е драмата?!

Дребни сте ми,

дребни,

толкова дребни –

                                                за мен не можете да бъдете вредни.

19.02.2010

 

 

www.spiritofburgas.web244.com 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Соня Емануилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...