16.07.2010 г., 15:38 ч.

Цинично ли?!?! ... 

  Поезия » Философска
706 0 16


Посветено с усмивка:

На дребните душици!

 

Часовникът ми спря,

телевизорът се скапа,

и пак не се сврях

встрани на тротоара -

крача смело

на улицата в средата,

за почуда и ужас

на тълпата,

на тези,

които с думи ме замерят,

които се чудят

с кой аршин да ме премерят,

защото са малки техните мерки

и са им жалки всички превземки,

да се опитат в ъгъла да ме натирят,

че трябвало там от срам да умирам,

че виждате ли нямала съм ‘’бон-тон”,

дори и римата ми не била в тон

със днешните модни градски настроения

и им предизвиквала стомашни дразнения.

 

Ей, що не си (----- -----)

и каква по дяволите ви е драмата?!

Дребни сте ми,

дребни,

толкова дребни –

                                                за мен не можете да бъдете вредни.

19.02.2010

 

 

www.spiritofburgas.web244.com 

 

 

 

 

 

© Соня Емануилова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??