Patrizzia (Надежда Ангелова)
2245 18462
8.01.2022 г., 11:42 ч.  

Cлед хиляди злобни и гладни, премръзнали зими 

  Поезия » Философска
1251 14 45

Всеки кълн под снега, тихо спи и сънува южняка,
под земята скована отдавна от лед и от сняг.
Непоникнало семенце слънцето ласкаво чака,
да разцъфне  дъга седемцветна в душата му пак.

 

И потръпват дървета в дантелени бели премени,
и дочуват в мъгливите утрини птичия глас,
бели гълъби в храма небесен летят устремени,
да измолят надежда и пролет за всеки от нас.

 

Чудесата са толкова мънички, дребни, незрими.
Обещание нявга Отецът небесен е дал,
че след хиляди злобни и гладни, премръзнали зими,
ще възкръсне животът ни – стръкче сред рядката кал.
 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Целият свят е пълен с чудеса, но ние сме дотолкова свикнали с тях, че ги приемаме за нещо обичайно »

1 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??