Cлед хиляди злобни и гладни, премръзнали зими
Всеки кълн под снега, тихо спи и сънува южняка,
под земята скована отдавна от лед и от сняг.
Непоникнало семенце слънцето ласкаво чака,
да разцъфне дъга седемцветна в душата му пак.
И потръпват дървета в дантелени бели премени,
и дочуват в мъгливите утрини птичия глас,
бели гълъби в храма небесен летят устремени,
да измолят надежда и пролет за всеки от нас.
Чудесата са толкова мънички, дребни, незрими.
Обещание нявга Отецът небесен е дал,
че след хиляди злобни и гладни, премръзнали зими,
ще възкръсне животът ни – стръкче сред рядката кал.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
The work is a contestant:
