Jan 8, 2022, 11:42 AM  

Cлед хиляди злобни и гладни, премръзнали зими 

  Poetry » Phylosophy
1249 14 45

Всеки кълн под снега, тихо спи и сънува южняка,
под земята скована отдавна от лед и от сняг.
Непоникнало семенце слънцето ласкаво чака,
да разцъфне  дъга седемцветна в душата му пак.

 

И потръпват дървета в дантелени бели премени,
и дочуват в мъгливите утрини птичия глас,
бели гълъби в храма небесен летят устремени,
да измолят надежда и пролет за всеки от нас.

 

Чудесата са толкова мънички, дребни, незрими.
Обещание нявга Отецът небесен е дал,
че след хиляди злобни и гладни, премръзнали зими,
ще възкръсне животът ни – стръкче сред рядката кал.
 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??