Coda
Coda
Изгубих се на път за две вселени.
Съблечен вее се от вятър моят дух,
а крачките ми, с ритъм и отмереност
отправят ме към вечния ми студ.
Изгубих се по картата на злобата,
във лутане към дюните на рая.
Сега се влача, тихо и безропотно.
На милиметри само от безкрая.
Почти достигнах вечното пространство.
Във тленно тяло, извезано с младост.
А пътят кратък е. Парадоксално.
Край, дебнещ след първоначалност.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ралица Всички права запазени
Блaгодрaя вииии! Мисaнa, ще помисля върху попрaвкaтa ти, сегa кaто кaзa, и нa мен зaпочнa дa не ми звучи по моя нaчин. Блaгодaря зa критикaтa. Поздрaви и пaк блaгодaря, че прочетохте!!
