Coda
Изгубих се на път за две вселени.
Съблечен вее се от вятър моят дух,
а крачките ми, с ритъм и отмереност
отправят ме към вечния ми студ.
Изгубих се по картата на злобата,
във лутане към дюните на рая.
Сега се влача, тихо и безропотно.
На милиметри само от безкрая.
Почти достигнах вечното пространство.
Във тленно тяло, извезано с младост.
А пътят кратък е. Парадоксално.
Край, дебнещ след първоначалност.
© Ралица All rights reserved.
Блaгодрaя вииии! Мисaнa, ще помисля върху попрaвкaтa ти, сегa кaто кaзa, и нa мен зaпочнa дa не ми звучи по моя нaчин. Блaгодaря зa критикaтa. Поздрaви и пaк блaгодaря, че прочетохте!!
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
