Coda
Изгубих се на път за две вселени.
Съблечен вее се от вятър моят дух,
а крачките ми, с ритъм и отмереност
отправят ме към вечния ми студ.
Изгубих се по картата на злобата,
във лутане към дюните на рая.
Сега се влача, тихо и безропотно.
На милиметри само от безкрая.
Почти достигнах вечното пространство.
Във тленно тяло, извезано с младост.
А пътят кратък е. Парадоксално.
Край, дебнещ след първоначалност.
© Ралица All rights reserved.
Блaгодрaя вииии! Мисaнa, ще помисля върху попрaвкaтa ти, сегa кaто кaзa, и нa мен зaпочнa дa не ми звучи по моя нaчин. Блaгодaря зa критикaтa. Поздрaви и пaк блaгодaря, че прочетохте!!
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
