Patrizzia (Надежда Ангелова)
2055 18124
20.02.2022 г., 20:30 ч.

Cоленo 

  Поезия » Пейзажна
253 4 5

Вълнà когато срещне топъл бряг
и го помилва с бялата си пяна,
Луната онемяла пак и пак
се люшка в отражения – пияна.

 

А там край хоризонта луд делфин
открадва отражение далечно
на пясъка, като коприна фин
вълнà солена би лежала вечно.

 

Заспала чайка стряска се и с вик
разбива рязко древната магия,
която е на времето връстник,
и в нея светли чудеса се крият.

 

На изток хоризонта руменѝ,
Луната се стопява до отблясък,
вълнàта хуква с другите вълнѝ,
остава мокър от сълзите пясък.

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??