Cоленo
Вълнà когато срещне топъл бряг
и го помилва с бялата си пяна,
Луната онемяла пак и пак
се люшка в отражения – пияна.
А там край хоризонта луд делфин
открадва отражение далечно
на пясъка, като коприна фин
вълнà солена би лежала вечно.
Заспала чайка стряска се и с вик
разбива рязко древната магия,
която е на времето връстник,
и в нея светли чудеса се крият.
На изток хоризонта руменѝ,
Луната се стопява до отблясък,
вълнàта хуква с другите вълнѝ,
остава мокър от сълзите пясък.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
