4.04.2022 г., 13:33 ч.

Cред свят от слепци 

  Поезия » Философска, Гражданска
424 1 3

Не искам да споря и времето кът е,
тиктака часовник, тиктака, безспир.
Човеци и хора си хванаха пътя,
кой срещнал, кой стигнал, кой станал кумир.

Не искам да спирам! Застоят и край е,
прелитат месии, все с грях ореол.
Народът умира, копоят мечтае,
за власт, за пари. Всъщност царят е гол.

Не искам и няма в помийната яма,
да ровя, дори и да ровя за миг.
Тъй близка – голяма за егото драма,
сред свят от слепци – едноок, но велик...

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??