Cред свят от слепци
Не искам да споря и времето кът е,
тиктака часовник, тиктака, безспир.
Човеци и хора си хванаха пътя,
кой срещнал, кой стигнал, кой станал кумир.
Не искам да спирам! Застоят и край е,
прелитат месии, все с грях ореол.
Народът умира, копоят мечтае,
за власт, за пари. Всъщност царят е гол.
Не искам и няма в помийната яма,
да ровя, дори и да ровя за миг.
Тъй близка – голяма за егото драма,
сред свят от слепци – едноок, но велик...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
