Cтих и цвете
И клюмнаха безпомощните, немите,
словата ни. С извадена душица.
И с крясъци решава си проблемите,
на егото тълпата многолица.
Смалиха се – искрици в прогореното,
сърце на попротритите тетрадки.
До шепоти заглъхнаха – летенето,
остана мит – за птици и за шматки.
А аз обяздвам бурите и времето
и ураган душата ми прегръща,
не може думите от мен да вземе то
и лудостта ми – бяла, вездесъща.
Седя си тихо в моето си ъгълче
и никой на вратата ми не чука...
Отдавна вече никой не е лъгал, че
в черупката ми зърнал е пролука.
Разлиствам нощем страниците, жълтите,
а денем в стих душата ми четете.
И ако нявга в моя свят нахълтате –
— "Бедняк е бил. Оставил стих и цвете."
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
