Patrizzia (Надежда Ангелова)
2056 18125
9.06.2023 г., 11:36 ч.  

Cтих и цвете 

  Поезия » Философска
142 5 6

И клюмнаха безпомощните, немите,
словата ни. С извадена душица.
И с крясъци решава си проблемите,
на егото  тълпата многолица.

Смалиха се – искрици в прогореното,
сърце на попротритите тетрадки.
До шепоти заглъхнаха – летенето,
остана мит – за птици и за шматки.

А аз обяздвам бурите и времето
и ураган душата ми прегръща,
не може думите от мен да вземе то
и лудостта ми – бяла, вездесъща.

Седя си тихо в моето си ъгълче
и никой на вратата ми не чука...
Отдавна вече никой не е лъгал, че
в черупката ми зърнал е пролука.

Разлиствам нощем страниците, жълтите,
а денем в стих душата ми четете.
И ако нявга в моя свят нахълтате –
— "Бедняк е бил. Оставил стих и цвете."

 

 

 

     

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Белла!
  • Перото ти, Наде, чупи черупката всеки път...Белее душата ти, копнееща за Белота.
  • Благодаря ви!
  • Менят се времената! Написаното от поета не ще загине! Ще дойде друго време и някой някога ще открие това, което други са писали, в една епоха, тревожна в свят непознат, свят на малцина богати и на бедни...поети... Поздравления!
  • Смалиха се – искрици в прогореното,
    сърце на попротритите тетрадки.
    До шепоти заглъхнаха – летенето,
    остана мит – за птици и за шматки.
  • Оставяш си душата - ураган и думите ти ще се помнят и въздействат!
Предложения
: ??:??