Cтъклени сълзѝ
Ръчичките ми вкопчени треперят
в меченцето – със стъклени очи.
И тази вечер сгушен съм в килера,
вън татко ми подпийнал е – гълчи.
Наказаха ме, че съм без домашно,
че трудната задача не разбрах,
а тук, в килера тъмно е и страшно,
как искам да съм в хола, да съм с тях!
Защо не ме отключи вече мама?
А късно е стоя полузаспал,
от гостите си време явно няма,
дори на кака хич не ѝ е жал.
Сънувах ли? Видях се на години,
пораснал вече побеляващ мъж,
деца край мен – щастливи и любими,
не ги наказа татко ни веднъж.
Събудих се, в килера е ужасно,
и страшен паяк покрай мен пълзи...
Недей, меченце! Бързо ще порасна!
Ти не плачи със стъклени сълзѝ!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
