Цвете на новия свят
Ти цъфтиш едва през есента.
Какво си цвете? Аз не зная.
Каква е таз природна красота,
що всеки странник тъй омайва?
Какво е туй ухание небесно,
от вятър южен носено всегда?
Как галиш като блага песен
душа човешка в морните лета.
Нима не виждаш винаги, когато
човек запре се ням при тебе?
И кат загубил поглед ум и дума,
сведе глава пред нежност бледа.
© Кирил Ганчев Всички права запазени
Поздрави!