Цвете на новия свят
Ти цъфтиш едва през есента.
Какво си цвете? Аз не зная.
Каква е таз природна красота,
що всеки странник тъй омайва?
Какво е туй ухание небесно,
от вятър южен носено всегда?
Как галиш като блага песен
душа човешка в морните лета.
Нима не виждаш винаги, когато
човек запре се ням при тебе?
И кат загубил поглед ум и дума,
сведе глава пред нежност бледа.
© Кирил Ганчев All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
