14.01.2016 г., 23:46

Цветни мечти

496 1 4

Не искай до болка, на всяка цена,
а само смирено мечтай си,
разбивай с ума си гранитна стена,
със мислите волно играй си.

Когато заспиваш, разнасяй бои,
и с  тях нарисувай картина,
във розови, сини и бели мечти,
преливаща в свят за двамина.

Когато се будиш, усмихвай очи,
и нежно с деня се целувай,
красив и доволен, и щедър бъди,
в мечтите фриволно танцувай.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Неземна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Когато човек мечтае смирено, тогава му се сбъдват мечтите, защото когато мечтае на всяка цена, винаги се проваля нещо, защото се нарушава баланса на искането! Трябва да мечтаем и после да забравим мечтата и чак тогава се случват нещата! Има една приказка: Внимавай, какво си пожелаваш, за да не ти се сбъдне!!! Понякога това за което мечтаем,се оказва, че не е полезно за нас и когато мечтите са ни смирени, ни се сбъдват само полезните мечти!!! Благодаря ти, Веси!!!
  • Много ми хареса стиха и ритъма, с изключение на "смиреното мечтаене" ! Пожелавам ти несмирено, силно и безкрайно да мечтаеш!
  • Благодаря ти, Младене!!! Винаги си много мил!!!
  • Прави ми винаги впечатление, че пишеш леко, сякаш танцуваш в невидим дует. Поздравление, Цвети,
    изящна си!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...