Цветно...
Цветно...
Така красиво е, когато носиш нежно име
и още толкова неща са въплътени в него.
То казва сякаш целуни и прегърни ме,
но и мисли с любов за крехкото ми его.
Тъй сладко е, когато си свенливо свела,
когато бистри като ясен ден са твоите очи,
в косите заблестяла есенна пшеница зрела,
а пък душата сноп от летни слънчеви лъчи.
Да те загубя днес, не, не искам и не мога,
към теб протягам нежно обичащи ръце,
сега разкривам се докрай пред теб и бога
и ти дарявам най-смирено своето сърце.
Не се сърди, че твоите очи вземах за цвят,
не ме кори, че ги избрах от този свят.
ЕТ МАЧИБО - 2008 г
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ЕТ МАЧИБО ЕДИНАКА Всички права запазени
