5.01.2018 г., 21:25

Цветове

536 2 6

Бог ни е дал цветовете.

Не е слагал символи в тях.

Но, неговата мисъл потъна в умовете,

а на земята се засели страх!

Всеки цвят облече в символ!

Окичиха се в цвят военни знамена!

И остана във мечтите

красивата и светла Божа добрина!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Руми!
  • Поздрав, Веси! Аз нямам любим цвят! Както нямам любимо цвете, любимо число.... Те всички са красиви по своему! Не ми харесва, когато се натоварват с нещо.
  • И всеки цвят навява усещания... Поздравления, Марги!
  • Привет, Дарк, Влади,Гавраил и Рени. Мислех, че неправилно съм го вдигнала, защото излезе не тук, а на фейс страницата.... Слава богу, излезе си и тук и сте го видяли. Благодаря много, че сте чели и мъдрували!
  • Мечтаем я, Марго, защото ни е непозната, а Бог изглежда прекалено е повярвал в Човека и му я е дал всичката си добрина - на човек не може да му липсва онова, което не е обладавал...може само да го мечтае. Божията добрина трябва да е и е, във всеки от нас, малцина могат да я "коланят" и я захвърлят от плещите си...А Тя е благодат, но и товар.

    Помъдрувах, Марго!
    Поздрав и прегръдка за това стихотворение!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...