Jan 5, 2018, 9:25 PM

Цветове

  Poetry
535 2 6

Бог ни е дал цветовете.

Не е слагал символи в тях.

Но, неговата мисъл потъна в умовете,

а на земята се засели страх!

Всеки цвят облече в символ!

Окичиха се в цвят военни знамена!

И остана във мечтите

красивата и светла Божа добрина!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Руми!
  • Поздрав, Веси! Аз нямам любим цвят! Както нямам любимо цвете, любимо число.... Те всички са красиви по своему! Не ми харесва, когато се натоварват с нещо.
  • И всеки цвят навява усещания... Поздравления, Марги!
  • Привет, Дарк, Влади,Гавраил и Рени. Мислех, че неправилно съм го вдигнала, защото излезе не тук, а на фейс страницата.... Слава богу, излезе си и тук и сте го видяли. Благодаря много, че сте чели и мъдрували!
  • Мечтаем я, Марго, защото ни е непозната, а Бог изглежда прекалено е повярвал в Човека и му я е дал всичката си добрина - на човек не може да му липсва онова, което не е обладавал...може само да го мечтае. Божията добрина трябва да е и е, във всеки от нас, малцина могат да я "коланят" и я захвърлят от плещите си...А Тя е благодат, но и товар.

    Помъдрувах, Марго!
    Поздрав и прегръдка за това стихотворение!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...