Цветовете

limeruna (Йоана)
564 3371

22.01.2020 г., 22:46 ч.

Поезия » Свободен стих

335 1 1

Някога ще ми прошепнеш, колко ме обичаш.

Може би насън, но аз ще бъда там. Ще чуя...

Някога прегръщаше сърцето ми,

сякаш няма друго на света

и огънят в мен растеше,

като дърво под слънцето,

цветовете му бяха

само твои...

Сега ги няма,

но то още е твое

и дори да не дойде пролет,

вятърът знае истината,

реките знаят посоката,

морето знае цвета на очите ти.

В небето има две души -

на влюбения и на влюбената.

На земята има една съдба,

а мечтите ни са хиляди...

Ти си един, и аз съм една,

ти си мой

и може би аз съм твоята.

Какво ще бъде, това ли е важното?

Или какво е било?

Или настоящето?

Или ти?

Ти...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

vega666 (Младен Мисана)

2020-01-23T01:52:38+02:00

Истинската любов е една единствена. Тя не е в погледите, в сърцата и в щастливите моменти прекарани в Заедността. Тя е в това, че Другият е Онова ункално липсващо, без което оставаш непоправимо сам. Щастливец е, който е изпитвал истинска любов. А този стих е толкова прекрасен, че породи милиарди мисли и усещания в душата ми, правейки я безтегловна!