Цветовете
Някога ще ми прошепнеш, колко ме обичаш.
Може би насън, но аз ще бъда там. Ще чуя...
Някога прегръщаше сърцето ми,
сякаш няма друго на света
и огънят в мен растеше,
като дърво под слънцето,
цветовете му бяха
само твои...
Сега ги няма,
но то още е твое
и дори да не дойде пролет,
вятърът знае истината,
реките знаят посоката,
морето знае цвета на очите ти.
В небето има две души -
на влюбения и на влюбената.
На земята има една съдба,
а мечтите ни са хиляди...
Ти си един, и аз съм една,
ти си мой
и може би аз съм твоята.
Какво ще бъде, това ли е важното?
Или какво е било?
Или настоящето?
Или ти?
Ти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоана Всички права запазени
