Цветовете

Jan 22, 2020, 10:46 PM

Poetry » Free verse

466 1 1

Някога ще ми прошепнеш, колко ме обичаш.
Може би насън, но аз ще бъда там. Ще чуя...
Някога прегръщаше сърцето ми,
сякаш няма друго на света
и огънят в мен растеше,
като дърво под слънцето,
цветовете му бяха
само твои...
Сега ги няма,
но то още е твое
и дори да не дойде пролет,
вятърът знае истината, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Цветовете

Want to read more?

Random works