Цветя в морето...

Морето стенеше зловещо

и блъскаше брега с вълни,

а идващата нощ отсреща –

безкраят сякаш му стесни́...

Проблясваха безмълвни мъ́лнии

и птици стрелкаха се с грак...

... От светлина и мрак запълнен –

безкраят бе: от бряг до бряг...

След малко щеше да завие

Стихия в идващата нощ

и над света да се открие

страстта на дивата ѝ мощ...

... Във  у́нес спряла до прибоя

там кошница с цветя държи́

жена във траур, с „нещо свое“,

което явно я души́...

А залезът я очертава

със елегантен силует –

родена радост да дарява,

а пребрадена с черен креп...

... Развява дългата ѝ рокля

нелепо Вятърът с каприз,

но явно той в душата чо́пли  –

безмилостен и поривист...

... А тя в морето бавно влиза –

с почти изплакани очи –

далечна мълния пронизва

цветята и с вина́ мълчи́...

Отпуска кошницата бавно  

Жената там,(с  горяща свещ)

цветя и свещ, така отдавна

са: символ на смъртта... Зловещ!...

... Цветята грабнал: Тоя  вятър –

вълните залюлял сега –

ще ги „посее“ в Необята

запазил тяхната тъга!...

Цветята пуснати в морето –

метафора са на любов,

но с край трагичен, след което

мираж да гониш си готов!...

Свещта, с космична гравитация

ще се превърне във звезда –

да бъде и ориентация

тя за моряците в беда́...

... А мракът бавно се сгъстява

и с елегантен силует –

Жената в него се „стопява“

с цветята дадени в Обет!...

15.12.2020.