3.08.2016 г., 10:05 ч.

Цветя за Катя (На поетесата Катя Кремзер - с обич) 

  Поезия » Друга
566 3 4

Не понасям счупени цветя -
да украсяват масичката в хола...
Душите им - откъснати - болят!
Изтръгнати... от живия си корен...

 

Във вазата кристална - да мълчат...
Живота си - уханно - да събличат...
Издъхвайки - да пръскат аромат,
със който - за последно - ме обичат...

 

Не мога, мила! - да го понеса...
Душите им - откъснати - да молят! -
за капчица живителна роса...
Докато Смъртта - пълзи по ствола...

 

Не понасям - счупени цветя! -
във хола ми - да молят за пощада...
Аз ги обичам живи! Във пръстта...
Да дишат - покрай някоя ограда...

 

Обичам да ги гледам - как цъфтят,
със летен дъжд листата си измили...
Как влюбени пчели - над тях жужат.
И как - от корена - отпиват сили...

 

В един следобед... на един Април -
не ти набрах букет от ружи, мила...
Че в корена - Животът се е скрил!
И - само корена - му дава сила!

 

Чрез корена - живеят... За това
букет Живот - от моята градина -
за тебе, Катя Кремзер - не набрах...
Накъсах ти - букет от думи! Сини.

 

Букет от думи - топли! - ти набрах.
Вземи ги! Заедно - със любовта ми.
В самотна вечер - ще се сгрееш с тях!
И - с любовта ми, Катя.... С любовта ми.

© Гълъбина Митева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??