Цветя за Катя (На поетесата Катя Кремзер - с обич)
Не понасям счупени цветя -
да украсяват масичката в хола...
Душите им - откъснати - болят!
Изтръгнати... от живия си корен...
Във вазата кристална - да мълчат...
Живота си - уханно - да събличат...
Издъхвайки - да пръскат аромат,
със който - за последно - ме обичат...
Не мога, мила! - да го понеса...
Душите им - откъснати - да молят! -
за капчица живителна роса...
Докато Смъртта - пълзи по ствола...
Не понасям - счупени цветя! -
във хола ми - да молят за пощада...
Аз ги обичам живи! Във пръстта...
Да дишат - покрай някоя ограда...
Обичам да ги гледам - как цъфтят,
със летен дъжд листата си измили...
Как влюбени пчели - над тях жужат.
И как - от корена - отпиват сили...
В един следобед... на един Април -
не ти набрах букет от ружи, мила...
Че в корена - Животът се е скрил!
И - само корена - му дава сила!
Чрез корена - живеят... За това
букет Живот - от моята градина -
за тебе, Катя Кремзер - не набрах...
Накъсах ти - букет от думи! Сини.
Букет от думи - топли! - ти набрах.
Вземи ги! Заедно - със любовта ми.
В самотна вечер - ще се сгрееш с тях!
И - с любовта ми, Катя.... С любовта ми.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гълъбина Митева Всички права запазени
