2.10.2022 г., 11:14 ч.

Cвободно падане 

  Поезия » Гражданска
620 7 11

Целуват ни юдите с щедри усти,
приспиват душите ни дяволи.
В очите ни бъдеще светло блести –
каквото не сме се надявали.

 

Дарената риза за луди е пак,
изчезващ са вид самаряните.
Тешат ни с измислици: — "Сетният влак
за рая е тук. Ще го хванете!"

 

Свободна е волята, в робски глави,
започва свободното падане...
Паничката празна, но някак върви
животът, а тъжен и гладен е.

 

А сляпата вяра дали се яде?
Трева ще пасем – от гробовете.
След бръмбар ли тръгнеш, те води... Къде?
В торище. И старо е новото.

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??