Cвободно падане
Целуват ни юдите с щедри усти,
приспиват душите ни дяволи.
В очите ни бъдеще светло блести –
каквото не сме се надявали.
Дарената риза за луди е пак,
изчезващ са вид самаряните.
Тешат ни с измислици: — "Сетният влак
за рая е тук. Ще го хванете!"
Свободна е волята, в робски глави,
започва свободното падане...
Паничката празна, но някак върви
животът, а тъжен и гладен е.
А сляпата вяра дали се яде?
Трева ще пасем – от гробовете.
След бръмбар ли тръгнеш, те води... Къде?
В торище. И старо е новото.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
