Patrizzia (Надежда Ангелова)
2051 18111
21.10.2023 г., 18:34 ч.

Cвяти и безпътни 

  Поезия » Друга
369 1 6

Понеже все не беше като другите,
че кой ли е избирал сам рода си?
Реших да съм домът ти и съпругата,
година-две родата ми се въси.

 

Понеже бях онази – вечно чуждата,
посрещнаха ме с вили и лопати...
С езика остър им съсякох нуждата

да ми повтарят :— "Лодката се клати."

 

С ръцете си огладих остри камъни,
с два метра зид опазих го домът ни
И заедно сме в имане и нямане,
обичаме се – святи и безпътни.

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви!
  • Чудесно е, Наде!
  • Чудесийка!
  • Излизаме вчера от "Кауфланд" пред мен някаква дребничка женица преко сили бута препълнена количка. Зад нея върви Ганьо и си гледа в телефона. На вратата рязко спира.
    —"Знаеш ли, че тука има кафе"?
    Без да се обръща жената казва:
    — "Иди и вземи!"
    При което господин Балкански скоква, като ужилен:
    —" Е, що аз"?
    Казах на мама:
    — Този ако ми е мъж, точно така ще стане. Ще избутам тежката количка, ще наредя покупките в колата, ще скокна да му взема кафе и после ще го закарам у дома, да си легне на дивана, че от два и половина има мач... За последно...
  • Много ми хареса откровеността, с която си написала това прекрасно стихотворение . Браво!
  • Много искрено...почувствах го !
Предложения
: ??:??