Цял Живот съм търсил Теб!...

      (лирични миниатюри)

1.

... И разбрах до болка ясно-

цял Живот съм търсил теб,

а съм се въртял в ужасно

колело: назад-напред!...

Като кон във минна шахта,

ослепях без светлина...

И какъв ли сторих грях та

Дяволът ме пожела!...

... А сега дали пък сили

ще ми стигнат занапред:

да те любя?... Боже мили,

цял Живот съм търсил теб!...

2.

Сънувах непознат небесен свод-

там толкова звездите бяха много,

а спомнила си своя произход,

една от тях превърна се във огън...

Опитах с поглед да я проследя,

но тя красиво удълба следата,

в която метеорно изгоря-

преди да се докосне до Земята!...

3.

Когато восъчно подгъна,

обезверен и неразбран,

крака, и в думи зли се спъна

и сам с омраза съм пиян;

когато в мене залинеят

и мислите ми, и Духът,

а стъпките ми натежеят

макар да е далеч върхът;

-ръка към тебе ще протегна,

а ти я просто поеми

и след това като в легенда

ще минем земните си дни!...

4.

... И все си мисля, че е сън!...

О... сън е голото ти тяло

и само клоните отвън

в прозорците ми чукат вяло...

Не е ли Любовта мираж

от жаждата ми ненаситна

и ти изчезваш отведнаж,

ако поискам да те пипна!...

5.

О, не е ли много страшно,

че възможно бе, нали,

в други дни, така ужасно,

да живеем посами!...

И какво, кажи, тогава

би останало след нас:

малко разпиляна плява

от неизживяна страст!...

6.

... А бяхме и двама пияни,

и двамата бяхме без ум,

когато Страстта ни покани

да тръгнем по нейният друм...

... Възможно е да изтрезнеем

и дори да се разделим,

но скътано Нещо от нея,

о, моля те, нека спасим!...

7.

... Щом затворя очи в океан от лъчи

аз дочувам тържествени химни,

с разноцветни искри хоризонта гори

и пилее сияния димни...

И се пуква зора след красива игра,

на огньове играта неземна...

... Щом затворя очи и те виждам в лъчи

да се къпеш в зората вълшебна...

8.

Мисълта за теб понеже

кара ме да тръпна,

грабва ме и ме разнежва

със надежда смътна,

то така ми е приятно

мислейки за тебе,

че мълвя слова невнятно

като на молебен...

9.

От цялото огромно щастие

на хората дарено

аз иска мъничко участие

единствено за мене.

Една Любов, едно мечтание,

една Душа, с която

да разделя едно мълчание

 и Залез в много злато!...

... Не искам много, но с желание

да бъде само мое:

шумът от моето дихание

в уханието твое!...

10.

Макар далечна, но звезда

във земната ми епопея-

бъди добра, бъди съдба

предречена да изживея!...

С предчувствие за ден да спреш,

дори да си в нощта родена:

бъди си ти каквато щеш,

но само да си- споделена!...

11.

... Искам да бъде красива

тая Любов дето днес

медена жажда разлива

със елегантен финес!...

И като чудна легенда

тя да остане след нас:

и недопита последно,

и с ненаситена страст!...

12.

... И мисля все за тая моя

Любов объркана, дали

като звезда от звездоброя

ще полети и изгори,

че в пътя дълъг към Земята

дори звездите са сами

и тях разпалва Оня вятър

от някогашните ни дни...

13.

О, аз не съм хибрид безполов

и затова сега не крия:

влече ме тялото ти голо

със животворната магия-

Оная дето е пренесла

и двама ни през вековете

и сплела днес в игра чудесна

телата ни със духовете!...

Коста Качев,

12.02.2014.