Омръзна ми да гоня бури,
да връзвам тихо ветрове,
до тебе тихо ще замлъкна,
в ръцете ти, във двете ти ръце!
Ще си мълча насреща, няма да заспивам,
ще те докосвам с пръсти, като миг…
До тебе тихо ще притихна!
Уморена от толкова дъжд…
И днес съм тук! Пред тебе босонога!
Забравих бурята, дъжда…
Най-чаканите приказки,
на тебе тихо ще шептя!
Уморих се да преследвам ветрове,
да събирам сънища неизживени…
В ръцете ти, във двете ти ръце –
ще бъда истинска…и ЦЯЛА!
Диана Димитрова
20.11.2023г.
© Диана Димитрова Всички права запазени