2.04.2021 г., 19:40 ч.  

Cърце на луд 

  Поезия » Друга
984 6 8

И милваха и плачеха китарите,
в онези толкова любими песни.
Hов грамофон и пак онези старите
и млади сме и трудното е лесно.

Бунтовното ни неприспано минало,
сред бръчките се гуши и крилете
и в спомен рови, за искра преминала,
през времето – да грее и да свети.

Спомнете си приятелското, рамото,
сълзите, песента, една и съща.
Остават две-три ноти и голямото,
сърце на луд, що младостта ни връща.

 

----------------------------------------------------------------------------

"Когато отидох в училище ме попитаха: Ти какъв искаш да станеш като пораснеш? И аз написах: Щастлив. Те ми казаха, че не разбирам задачата, а аз им казах, че не разбират живота." - Джон Уинстън Ленън  

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви! Усмихнахте ме.
  • Ти що ровиш из ребрата и акъла ми?
    Харесах!
  • „...сърце на луд, що младоостта ни връща.”
    👍
    Браво Наде!
  • Казват, бели коси ни боя, нито лудост лови ги.
    Може би е съдба(тъй го пише във книгите)
    Лудият е водач по пътеки екстремни
    на върха възрастта просто няма значение.
  • Благодаря ви! От 13 годишна обожавам " Бийтълс". Вале, не е важно какво говори, (пита), а кой.
  • “Спомнете си приятелското, рамото,
    сълзите, песента, една и съща.
    Остават две-три ноти и голямото,
    сърце на луд, що младостта ни връща.” !!
    Браво, Наде! Великолепно!
  • Душата възраст няма
  • Няма нито луди, нито глупави...будните са щури. Браво!
Предложения
: ??:??