rudin (Иван Христов)
858 1444
21.02.2012 г., 0:56 ч.

Цървулът и трендафора 

  Поезия » Друга
700 0 5

Аз ода ще напиша

за старите цървули.

Кракът свободно диша –

не стягат и не жулят.

 

От кожа са говежда

за сняг, за дъжд и жега.

Сиджимката надеждно

на глезена се стега.

 

Ергени, старци, брате,

прескачали стобори

и виели хората

по сватби и събори.

 

Край извор, под върбите

с цървули и потури

те менци на момите

напиват – млади-щури.

 

С тях жънели, вършели,

дърва в гората брали

и зидали от скели

на столичните хали.

 

В града пък трендафора

крака жестоко стега.

Затворен е простора.

Чадър – наместо гега.

 

Изтънчените дами

с обувките на токче

дали ще пластят бали

или хора ще тропкат?

 

Пред студия екранни

те крак връз крак премятат.

С гърдите ни примамват,

не скрили нищо свято.

 

Свят шарен! – мъдър казва.

Глупакът пък се смее.

И плюе си във пазва

Човек... и тъй живее.

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??