Цървулът и трендафора
Аз ода ще напиша
за старите цървули.
Кракът свободно диша –
не стягат и не жулят.
От кожа са говежда
за сняг, за дъжд и жега.
Сиджимката надеждно
на глезена се стега.
Ергени, старци, брате,
прескачали стобори
и виели хората
по сватби и събори.
Край извор, под върбите
с цървули и потури
те менци на момите
напиват – млади-щури.
С тях жънели, вършели,
дърва в гората брали
и зидали от скели
на столичните хали.
В града пък трендафора
крака жестоко стега.
Затворен е простора.
Чадър – наместо гега.
Изтънчените дами
с обувките на токче
дали ще пластят бали
или хора ще тропкат?
Пред студия екранни
те крак връз крак премятат.
С гърдите ни примамват,
не скрили нищо свято.
Свят шарен! – мъдър казва.
Глупакът пък се смее.
И плюе си във пазва
Човек... и тъй живее.
© Иван Христов All rights reserved.
