rudin (Иван Христов)
865 1445
Feb 21, 2012, 12:56 AM

Цървулът и трендафора 

  Poetry » Other
661 0 5

Аз ода ще напиша

за старите цървули.

Кракът свободно диша –

не стягат и не жулят.

 

От кожа са говежда

за сняг, за дъжд и жега.

Сиджимката надеждно

на глезена се стега.

 

Ергени, старци, брате,

прескачали стобори

и виели хората

по сватби и събори.

 

Край извор, под върбите

с цървули и потури

те менци на момите

напиват – млади-щури.

 

С тях жънели, вършели,

дърва в гората брали

и зидали от скели

на столичните хали.

 

В града пък трендафора

крака жестоко стега.

Затворен е простора.

Чадър – наместо гега.

 

Изтънчените дами

с обувките на токче

дали ще пластят бали

или хора ще тропкат?

 

Пред студия екранни

те крак връз крак премятат.

С гърдите ни примамват,

не скрили нищо свято.

 

Свят шарен! – мъдър казва.

Глупакът пък се смее.

И плюе си във пазва

Човек... и тъй живее.

© Иван Христов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??