Д Р А С К О Т Е К А
Писалката - премързеливо се влачи
напук на това, дето чакаш от нея -
че има пред себе си бойна задача -
отново на белия лист да живееш !
Жадуваш - щом спомен ръждясал отключиш
да го разполагаш на страница нова -
на ангел с писалка в ръцете да случиш ,
та той да напътствува твоето слово !
Че искаш да дишаш и в ритъм , и в рима -
в отдавна познатото чувство унесен -
хореят , дактилът и ти - братя трима
да се съчетавате в приказна песен !
Щом почнеш поредните срички да движиш
и сляпо напред следваш порива свой -
да спреш свойта мисъл прекуцо да нижеш
и да се усетиш отново герой !
И щом мисълта се задвижи ритмично
у теб се оформя идея полека
да спомняш познатото чувство прилично -
как раждаш отново една драскотека !
© Момчил Манов Всички права запазени