Защо се влюби в мен, кажи, защо?!
Защо беляза нощите ми с устни?!
На теб ухае мекото легло,
а бърза пак сънят да ме напусне!
Навън е зима. Спуска се мъгла.
Една звезда, останала сред мрака,
мъждука с белоснежна светлина.
Напомня ти, че тук съм... и те чакам!
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
!!!