4.02.2009 г., 9:51 ч.

Да бях проклета 

  Поезия » Любовна
840 0 29

С огромна благодарност към изречена :)

 

 

 

Да бях проклета, Господи, да бях…

Сърце да нямах, да не те обичам,

но вместо туй, осъдих се на страх,

дълбоко в себе си изгубих смисъл.



Превърнах се във въглен от тъга.

(Камината е тясна за обичане).

Горя без плам и с чувство за вина,

че липсва ни предишното привличане.



Да бях проклета, Господи, да бях…

Така да се разминем безпристрастно,

но вместо туй, в очите ти се спрях,

изплаквайки те дълго, но безгласн
о.

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??