Да бях проклета
С огромна благодарност към изречена :)
Да бях проклета, Господи, да бях…
Сърце да нямах, да не те обичам,
но вместо туй, осъдих се на страх,
дълбоко в себе си изгубих смисъл.
Превърнах се във въглен от тъга.
(Камината е тясна за обичане).
Горя без плам и с чувство за вина,
че липсва ни предишното привличане.
Да бях проклета, Господи, да бях…
Така да се разминем безпристрастно,
но вместо туй, в очите ти се спрях,
изплаквайки те дълго, но безгласно.
© Сияна Георгиева All rights reserved.
