15.03.2022 г., 17:54

Да бях те обичала

518 9 14

Като стадо развързани сиви коне

те преследват в безсъница мислите. 

Де да бях те обичала, можех поне

да повярвам, че тъй ми е писано.

 

Колко минаха - тихи и призрачни дни - 

не броя. След кошмарното тичане

да крещя нямам дъх, да шептя "Остани!" 

нямам право. Да бях те обичала...

 

Полудели от бързане, блъскат се в плен

оседлани насила измислици - 

като вятър пустинен препускаш пред мен.

Де да бях те обичала истински... 

 

Сив и лепкав от прах ме поглъща сънят.

Де да бях те обичала искрено...

Нямам избор и път, и посока назад.

Само спомени, в мрака разплискани.

 

Не е време сега, не е мястото тук. 

Де да бях те обичала някога... 

Днес дори да те стигна, сънят ще е друг. 

Ще избягаш завинаги с вятъра. 

 

Този сън е фалшив, опустял коневръз. 

прашен ад на безумно отричане.

Стадо сиви жребци си отива във тръс

след едно закъсняло "Обичам те"... 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепа Петрунова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...