Да бях те обичала
Като стадо развързани сиви коне
те преследват в безсъница мислите.
Де да бях те обичала, можех поне
да повярвам, че тъй ми е писано.
Колко минаха - тихи и призрачни дни -
не броя. След кошмарното тичане
да крещя нямам дъх, да шептя "Остани!"
нямам право. Да бях те обичала...
Полудели от бързане, блъскат се в плен
оседлани насила измислици -
като вятър пустинен препускаш пред мен.
Де да бях те обичала истински...
Сив и лепкав от прах ме поглъща сънят.
Де да бях те обичала искрено...
Нямам избор и път, и посока назад.
Само спомени, в мрака разплискани.
Не е време сега, не е мястото тук.
Де да бях те обичала някога...
Днес дори да те стигна, сънят ще е друг.
Ще избягаш завинаги с вятъра.
Този сън е фалшив, опустял коневръз.
прашен ад на безумно отричане.
Стадо сиви жребци си отива във тръс
след едно закъсняло "Обичам те"...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепа Петрунова Всички права запазени
)